Глеб Павловский: Не Путин, други управляват Русия
Глеб Павловский е считан за един от архитектите на режима на Владимир Путин и за съавтор на концепцията за суверенна народна власт. Работил е в Кремъл от президентските избори през 1996 до 2011, когато ненадейно остана отвън администрацията на президента. С него беседва Жана Немцова: През 2008 Путин подписа декрет за награждаването Ви с ордена " За заслуги към отечеството " втора степен. За какви заслуги ставаше дума? Глеб Павловский: За незначителни заслуги. Аз не зная какво тъкмо е имал поради. От 1999 година стартира положителното ми съдействие с него. Аз не бях очаквал, че приемникът на поста (на президента Елцин - б.ред.) ще бъде точно Путин. Но това и не беше изключително значимо за мен. Аз просто подготвях акцията (на президентските избори през 2000 година - б.ред.) - за който и да е идващ президент. А след това на власт пристигна Путин. Той се оказа мощен в тази игра, а и в политиката. А на мен той доста ми хареса. И въобще е прелестно, когато се печели една акция, а не се губи. А след това, аз чисто и просто се влюбих политически. Станах човек, който непрекъснато желае да укрепи позициите на обожавания от мен президент.
Тоест получихте орден за обич към президента?
Глеб Павловский: Е, получих го за работата си, несъмнено - а тя в действителност беше добра.
Вие в действителност ли вярвахте в такава странна идея, каквато е тази за суверенната народна власт?
Глеб Павловский: Суверенната народна власт е идеология или дори дискурс. Това в действителност беше путинизмът, а аз бях ултра-путинист. През 2008 година, да вземем за пример, аз бях срещу това Путин да си тръгне от властта. Но когато това се случи, аз разбрах, че сходно нещо е допустимо. Разбрах също, че съм бъркал, смятайки, че няма проблем в това Путин да държи на практика цялата власт в страната. За Путин и до през днешния ден си остава контузия, че за неговата оставка (на президентските избори през 2008 година - б. ред.) дойдоха да гласоподават повече гласоподаватели, в сравнение с бяха взели участие на предходните избори.
Вие твърдите, че Путин има големи заслуги към страната.Бихте ли се конкретизирали?
Глеб Павловский: Има такива заслуги, които обаче понижиха или се изгубиха. Но главната му заслуга си остана. Путин накара хората да повярват, че живеят точно в днешна Русия. Социологическите изследвания удостоверяват, че до 2000 година хората смятаха, че живеят в някакво промеждутъчно образувание и чакаха, също както и през 1991, нещо да стартира или свърши и да се появи още някаква нова държавност и още един нов живот.
Втората му заслуга е, че възвърне армията. Мисля, че тази заслуга Путин си поделя със Сердюков (Анатолий Сердюков - министър на защитата от 2007 до 2012 година - б.ред). Сега страната има войска. Вярно е, че тя може би се ръководи и употребява погрешно, само че въпреки всичко я има.
Галеристът Марат Гелман, който дълго си сътрудничеше с администрацията на президента, разгласява постинг, в който се твърдеше, че след Путинвсички ще бъдат осъдени, а в действителност трябвало да бъдат осъдени единствено 200 души в Москва и още към 15 000 из цялата страна. Но никога - всички. Защо има толкоз страхове какво ще се случи след Путин?
Глеб Павловский: Не мисля, че става дума за боязън. Тук се съдържа някакво рационално зрънце. Придворните на Путин - а това са няколко десетки души, са тези, които сковават целия парламентарен строй на Руската федерация. Това не е някаква тирания, а просто един телефон. Ние по този начин и не усещаме, че не е Путин оня, който в реалност ръководи страната. Путин делегира президентските компетенции на дребна група хора. Това, апропо, може и да е длъжностно закононарушение, не съм напълно сигурен. Той делегира даже пълномощията си на висш главнокомандващ, а това, с опрощение, си е към този момент същинско военно закононарушение.
Когато приказваме, че " Путин е направил нещо ", ние в действителност приказваме за дейностите на Сечин, на двамата братя Ковалчук (Юрий Ковалчук, съпритежател и ръководител на съвета на шефовете на банка " Россия ", и Михаил Ковалчук, шеф на Научния институт " Курчатовский " - б.ред.), а още и за Ротенберг (бизнесмена Аркадий Ротенберг - б.ред.) и за готвача Пригожин (бизнесмена Евгений Пригожин - б.ред.). Естествено става дума и за ръководителите на президентската администрация Вайно и Кириенко.
Тези хора унищожават моята страна. Фактът, че тя още устоя на тяхната политика, приказва за качеството на нашата работа в предишното. Но тя към този момент мъчно удържа ситуацията. Не изключвам опцията тя да бъде разрушена - само че не от национално въстание под управлението на Навални, а от кремълския двор. И това състояние не може да се промени, до момента в който тези хора не си тръгнат от властта и не бъдат изправени пред някой релативно почтен съд. Аз съм подготвен да ида на съд. В последна сметка тези хора през днешния ден непрекъснато се кълнат в православието. Но Библията е книга за праведния съд, а днешна Русия е страната на несправедливия съд.
Дата 29.11.2018 Автор Жана Немцова
Тоест получихте орден за обич към президента?
Глеб Павловский: Е, получих го за работата си, несъмнено - а тя в действителност беше добра.
Вие в действителност ли вярвахте в такава странна идея, каквато е тази за суверенната народна власт?
Глеб Павловский: Суверенната народна власт е идеология или дори дискурс. Това в действителност беше путинизмът, а аз бях ултра-путинист. През 2008 година, да вземем за пример, аз бях срещу това Путин да си тръгне от властта. Но когато това се случи, аз разбрах, че сходно нещо е допустимо. Разбрах също, че съм бъркал, смятайки, че няма проблем в това Путин да държи на практика цялата власт в страната. За Путин и до през днешния ден си остава контузия, че за неговата оставка (на президентските избори през 2008 година - б. ред.) дойдоха да гласоподават повече гласоподаватели, в сравнение с бяха взели участие на предходните избори.
Вие твърдите, че Путин има големи заслуги към страната.Бихте ли се конкретизирали?
Глеб Павловский: Има такива заслуги, които обаче понижиха или се изгубиха. Но главната му заслуга си остана. Путин накара хората да повярват, че живеят точно в днешна Русия. Социологическите изследвания удостоверяват, че до 2000 година хората смятаха, че живеят в някакво промеждутъчно образувание и чакаха, също както и през 1991, нещо да стартира или свърши и да се появи още някаква нова държавност и още един нов живот.
Втората му заслуга е, че възвърне армията. Мисля, че тази заслуга Путин си поделя със Сердюков (Анатолий Сердюков - министър на защитата от 2007 до 2012 година - б.ред). Сега страната има войска. Вярно е, че тя може би се ръководи и употребява погрешно, само че въпреки всичко я има.
Галеристът Марат Гелман, който дълго си сътрудничеше с администрацията на президента, разгласява постинг, в който се твърдеше, че след Путинвсички ще бъдат осъдени, а в действителност трябвало да бъдат осъдени единствено 200 души в Москва и още към 15 000 из цялата страна. Но никога - всички. Защо има толкоз страхове какво ще се случи след Путин?
Глеб Павловский: Не мисля, че става дума за боязън. Тук се съдържа някакво рационално зрънце. Придворните на Путин - а това са няколко десетки души, са тези, които сковават целия парламентарен строй на Руската федерация. Това не е някаква тирания, а просто един телефон. Ние по този начин и не усещаме, че не е Путин оня, който в реалност ръководи страната. Путин делегира президентските компетенции на дребна група хора. Това, апропо, може и да е длъжностно закононарушение, не съм напълно сигурен. Той делегира даже пълномощията си на висш главнокомандващ, а това, с опрощение, си е към този момент същинско военно закононарушение.
Когато приказваме, че " Путин е направил нещо ", ние в действителност приказваме за дейностите на Сечин, на двамата братя Ковалчук (Юрий Ковалчук, съпритежател и ръководител на съвета на шефовете на банка " Россия ", и Михаил Ковалчук, шеф на Научния институт " Курчатовский " - б.ред.), а още и за Ротенберг (бизнесмена Аркадий Ротенберг - б.ред.) и за готвача Пригожин (бизнесмена Евгений Пригожин - б.ред.). Естествено става дума и за ръководителите на президентската администрация Вайно и Кириенко.
Тези хора унищожават моята страна. Фактът, че тя още устоя на тяхната политика, приказва за качеството на нашата работа в предишното. Но тя към този момент мъчно удържа ситуацията. Не изключвам опцията тя да бъде разрушена - само че не от национално въстание под управлението на Навални, а от кремълския двор. И това състояние не може да се промени, до момента в който тези хора не си тръгнат от властта и не бъдат изправени пред някой релативно почтен съд. Аз съм подготвен да ида на съд. В последна сметка тези хора през днешния ден непрекъснато се кълнат в православието. Но Библията е книга за праведния съд, а днешна Русия е страната на несправедливия съд.
Дата 29.11.2018 Автор Жана Немцова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ